Примиренческо

old_scoundrel (Александър Белчев)
175 169

Feb 8, 2009, 3:04 PM

Poetry » Phylosophy

533 0 4

Щом куражът ти свърши,
и животът - и той.
Мърдаш там, нещо вършиш,
но куражът ти - свършил.
И животът - и той.

А все още е раничко
за вечен покой.
И припомняш си раните.
"Да си върнеш" се каниш.
И пак няма покой.

И притиска те истината:
който нищо не иска -
той намира покой.
Всичко ляга на мястото си.
Как прилича на щастие:
да скучаеш в покой!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

geowid (Георги Видинов)

2009-02-08T18:23:55+02:00

скуката никога не е от покой..,а по-скоро от прекалено движение... поздрав!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-02-08T18:02:36+02:00

Ляга, ама... само в мислите ни!
А истината си е друга!
old_scoundrel (Александър Белчев)

2009-02-08T17:57:24+02:00

За съжаление е така. Благодаря за отзива!
враната (Маргарита Василева)

2009-02-08T17:08:43+02:00

Обикновено нищо никога не ляга на мястото си.Покоя-после!

Примиренческо

Свързани произведения

Comments

Random works