Feb 8, 2009, 3:04 PM

Примиренческо

717 0 4

Щом куражът ти свърши,
и животът - и той.
Мърдаш там, нещо вършиш,
но куражът ти - свършил.
И животът - и той.

А все още е раничко
за вечен покой.
И припомняш си раните.
"Да си върнеш" се каниш.
И пак няма покой.

И притиска те истината:
който нищо не иска -
той намира покой.
Всичко ляга на мястото си.
Как прилича на щастие:
да скучаеш в покой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...