Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
Apr 23, 2009, 12:19 AM

Примките на любовта

  Poetry
768 0 10

"Примките на любовта"

Виждали ли сте капка роса върху стръкче трева?
Тя е като сълза,
падаща от окото на женска душа!

Чували ли сте китара,
предвождана от песента на страдащо сърце?
Във земята съхнеща и стара,
винаги намираш някое друго стъкълце.

Вкусвали ли сте снежинка,
от небето падаща във танц красив?
Тя е като част от снимка на прекрасна самодива...
Нереална, но правдива.

Ако сте опитвали поне едно от тези 3 неща,
значи вече сте попадали във примките на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Angellowe (Георги Ангелов)
    Angellowe (Георги Ангелов)
    Така Господин Пенко !Нека гледаме в буквален смисъл наистина, понеже вие очевидно не прозирате отвъд длъбините на душата на това момиче...Да не би в земята да няма стъкЪлца?
    СтъкАлца може да няма, но стъкЪлца има ! Земята понякога може и да е суха - ако няма вода, с която да бъде напоена! И я сподели кое по точно не ти харесва в понятието "женската душа" ? Много поети описват женската душа с толкова любов и не мога да разбера какво лошо има в словосъчетанието. Помощ моля!
  • SULZOTVOREN (Михаил Михайлов)
    SULZOTVOREN (Михаил Михайлов)
    Майсторица!
  • Monny (Симона Гълъбова)
    Monny (Симона Гълъбова)
    Може би така я виждам аз - със стъкЪлца и съхнеща... Такава е моята земя. Радвам се за вас ако вашата е без стъкЪлца и напита с вода.
  • Sorbus (Пенко Пенков)
    Sorbus (Пенко Пенков)
    Така!
    Естествено, че не е нужно винаги да бъдем буквални, но съгласи се, че не е характерно за земята да има стъкалца в нея. А и защо трябва да бъде СЪХНЕЩА?
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Симона, много си права! В капка роса се оглежда целия свят, а парче вулканично стъкло пази историята ни! Жалко че не те разбраха. Хората са винаги по-дълбоки от един повърхностен прочит! Зем.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0