23.04.2009 г., 0:19

Примките на любовта

774 0 10

"Примките на любовта"

Виждали ли сте капка роса върху стръкче трева?
Тя е като сълза,
падаща от окото на женска душа!

Чували ли сте китара,
предвождана от песента на страдащо сърце?
Във земята съхнеща и стара,
винаги намираш някое друго стъкълце.

Вкусвали ли сте снежинка,
от небето падаща във танц красив?
Тя е като част от снимка на прекрасна самодива...
Нереална, но правдива.

Ако сте опитвали поне едно от тези 3 неща,
значи вече сте попадали във примките на любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така Господин Пенко !Нека гледаме в буквален смисъл наистина, понеже вие очевидно не прозирате отвъд длъбините на душата на това момиче...Да не би в земята да няма стъкЪлца?
    СтъкАлца може да няма, но стъкЪлца има ! Земята понякога може и да е суха - ако няма вода, с която да бъде напоена! И я сподели кое по точно не ти харесва в понятието "женската душа" ? Много поети описват женската душа с толкова любов и не мога да разбера какво лошо има в словосъчетанието. Помощ моля!
  • Майсторица!
  • Може би така я виждам аз - със стъкЪлца и съхнеща... Такава е моята земя. Радвам се за вас ако вашата е без стъкЪлца и напита с вода.
  • Така!
    Естествено, че не е нужно винаги да бъдем буквални, но съгласи се, че не е характерно за земята да има стъкалца в нея. А и защо трябва да бъде СЪХНЕЩА?
  • Симона, много си права! В капка роса се оглежда целия свят, а парче вулканично стъкло пази историята ни! Жалко че не те разбраха. Хората са винаги по-дълбоки от един повърхностен прочит! Зем.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...