23 апр. 2009 г., 00:19

Примките на любовта

775 0 10

"Примките на любовта"

Виждали ли сте капка роса върху стръкче трева?
Тя е като сълза,
падаща от окото на женска душа!

Чували ли сте китара,
предвождана от песента на страдащо сърце?
Във земята съхнеща и стара,
винаги намираш някое друго стъкълце.

Вкусвали ли сте снежинка,
от небето падаща във танц красив?
Тя е като част от снимка на прекрасна самодива...
Нереална, но правдива.

Ако сте опитвали поне едно от тези 3 неща,
значи вече сте попадали във примките на любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така Господин Пенко !Нека гледаме в буквален смисъл наистина, понеже вие очевидно не прозирате отвъд длъбините на душата на това момиче...Да не би в земята да няма стъкЪлца?
    СтъкАлца може да няма, но стъкЪлца има ! Земята понякога може и да е суха - ако няма вода, с която да бъде напоена! И я сподели кое по точно не ти харесва в понятието "женската душа" ? Много поети описват женската душа с толкова любов и не мога да разбера какво лошо има в словосъчетанието. Помощ моля!
  • Майсторица!
  • Може би така я виждам аз - със стъкЪлца и съхнеща... Такава е моята земя. Радвам се за вас ако вашата е без стъкЪлца и напита с вода.
  • Така!
    Естествено, че не е нужно винаги да бъдем буквални, но съгласи се, че не е характерно за земята да има стъкалца в нея. А и защо трябва да бъде СЪХНЕЩА?
  • Симона, много си права! В капка роса се оглежда целия свят, а парче вулканично стъкло пази историята ни! Жалко че не те разбраха. Хората са винаги по-дълбоки от един повърхностен прочит! Зем.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...