Feb 6, 2010, 11:17 PM

Принц на мрака

  Poetry » Love
872 0 4

Каза ми, че мразиш светлината,

че слънцето очите ти гори.

Каза ми, че търсиш свободата,

че си уморен от хорските лъжи.

 

Каза, че си принц на мрака,

че имаш ледено сърце.

Каза, че една жена те чака,

че искаш само нейните ръце.

 

Каза, че си истински щастлив,

че мъката любовна ти е чужда.

Каза, че животът ти е див,

че единствено от вяра имаш нужда.

 

Сега млъкни, стисни красивите си устни,

искам да ти кажа две слова:

Думите и мислите без теб са пусти,

искам аз да бъда твоята луна.

 

С матовата ласка на душата

да погаля твоето лице,

със силата велика на земята

да омагьосам твоето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Май принцът на мрака все пак не е толкова мрачен!
  • с такива типове
    така се действа

    и го дърпаш за палтото и му викаш - стой тука бе, замечтан - философ- ревльо такъв


  • Браво Дани!
    "С матовата ласка на душата" - какво да кажа... усещам го много близко.
  • Чувството е незабравимо вълшебство от доброта!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...