Стъпките ти... леки са, наистина,
виждаш ли... как всички ти завиждаха,
чувствам вече всичко как ти е писнало,
но винаги съм бил до теб... не виждаше ли?
Хората... затварящи ни в крепости,
помнеха как сгушени осъмвахме,
помня как сред тези вкаменелости,
казах ти: "Принцесо, нека тръгваме."
© Димитър Димчев All rights reserved.