Приобщаване с подръчни средства
Традицията пазим от години
в мазето на комшията Иван.
В компанията на червено вино
под знамето на Трифон Зарезан.
Но после в мезонета се заселиха
младоци щури, някакви, едни.
Поканихме ги дружно на веселие,
но те се кланяха на Валентин.
На всеки февруари по средата
се хващаме за гушите от гняв.
Те - Алекс, Юри, Лъчезар и Марто
Ний - Ваньо, Ачо, аз и Светослав.
Те пият и скандират: „Валентин е
най-истински от всичките светци!
Че всеки делник е на ти със виното,
но без любов светът ще се стопи.”
Ний пием и отвръщаме групарски:
„Че Трифон никога не се изтърква.
Че от любов се гадно изтрезнява,
но с виното в кръвта си като църква.”
Размахваме юмруци асинхронно,
трошим бутилки, чаши и глави.
Все няма явен победител в спора
Затуй на трезво вчера се реши:
Кой повече на пиенето носи
и повече бутилки пресуши.
Ще бъде победител и ще води
във битката по точки и престиж.
И почна се: - Наздраве, Зарезанци!
- Наздраве, Валентинци и на вас!
Една бутилка пълна не остана
и ни един съсед с глава над масата.
Прегърнати на пода във мазето
търкулнахме се всички до един.
Тъй не разбрахме как са гласовете
за Зарезан или за Валентин.
© Дочка Василева All rights reserved.
