Приобщаване с подръчни средства
Традицията пазим от години
в мазето на комшията Иван.
В компанията на червено вино
под знамето на Трифон Зарезан.
Но после в мезонета се заселиха
младоци щури, някакви, едни.
Поканихме ги дружно на веселие,
но те се кланяха на Валентин.
На всеки февруари по средата
се хващаме за гушите от гняв.
Те - Алекс, Юри, Лъчезар и Марто
Ний - Ваньо, Ачо, аз и Светослав.
Те пият и скандират: „Валентин е
най-истински от всичките светци!
Че всеки делник е на ти със виното,
но без любов светът ще се стопи.”
Ний пием и отвръщаме групарски:
„Че Трифон никога не се изтърква.
Че от любов се гадно изтрезнява,
но с виното в кръвта си като църква.”
Размахваме юмруци асинхронно,
трошим бутилки, чаши и глави.
Все няма явен победител в спора
Затуй на трезво вчера се реши:
Кой повече на пиенето носи
и повече бутилки пресуши.
Ще бъде победител и ще води
във битката по точки и престиж.
И почна се: - Наздраве, Зарезанци!
- Наздраве, Валентинци и на вас!
Една бутилка пълна не остана
и ни един съсед с глава над масата.
Прегърнати на пода във мазето
търкулнахме се всички до един.
Тъй не разбрахме как са гласовете
за Зарезан или за Валентин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
