Jul 20, 2008, 3:59 PM

Припознаване

  Poetry » Other
1.2K 0 32
Намерихме се с теб и си приличахме -
по нуждата със някой да говорим...
Не казахме дори едно "Обичам те".
Не казахме... порталът се затвори.


Пресрещнахме се толкова за кратко.
Със няколкото думи се познахме.
Мечтаехме за нежност и за лято.
Но в друго Слънце май се припознахме.


Протегнахме ръце и се разминахме.
Оставихме по малко и от себе си
в това недоизмислено намиране...
и стъпките ни днес са като ребуси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки търси своето Слънце!Дето се вика-за всички има място под Слънцето!Лошото е,когато самият той се обяви за Слънце и като погледне под себе си установи,че няма място за него!
    Поредният хубав стих,Ели!Радваш ме,истински!
  • "Протегнахме ръце и се разминахме"
    искам вече дълги ръце, да стигам целта си със тях
    да могат минават през огън и лед
    да прегръщат, а не да запълват джобовете пак..
    {} много ми е близичко всичко това..хареса ми от край до край
    ПС.: http://celuvki.my32.net/index.php?l=vote&id=57
  • Стихът ти,Ели ме накара да се замисля.
    Много ми хареса.Поздравявам те!С обич
    за теб-еднаот мен!
  • Нещо, като нищо, нали, Ели?!
    Много ми хареса, много!
  • Поднасявм ви още една порция благодарности, консумира се топла
    Радвам се, че сте тук!
    Наистина благодаря!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...