Jul 20, 2008, 3:59 PM

Припознаване

  Poetry » Other
1.2K 0 32
Намерихме се с теб и си приличахме -
по нуждата със някой да говорим...
Не казахме дори едно "Обичам те".
Не казахме... порталът се затвори.


Пресрещнахме се толкова за кратко.
Със няколкото думи се познахме.
Мечтаехме за нежност и за лято.
Но в друго Слънце май се припознахме.


Протегнахме ръце и се разминахме.
Оставихме по малко и от себе си
в това недоизмислено намиране...
и стъпките ни днес са като ребуси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки търси своето Слънце!Дето се вика-за всички има място под Слънцето!Лошото е,когато самият той се обяви за Слънце и като погледне под себе си установи,че няма място за него!
    Поредният хубав стих,Ели!Радваш ме,истински!
  • "Протегнахме ръце и се разминахме"
    искам вече дълги ръце, да стигам целта си със тях
    да могат минават през огън и лед
    да прегръщат, а не да запълват джобовете пак..
    {} много ми е близичко всичко това..хареса ми от край до край
    ПС.: http://celuvki.my32.net/index.php?l=vote&id=57
  • Стихът ти,Ели ме накара да се замисля.
    Много ми хареса.Поздравявам те!С обич
    за теб-еднаот мен!
  • Нещо, като нищо, нали, Ели?!
    Много ми хареса, много!
  • Поднасявм ви още една порция благодарности, консумира се топла
    Радвам се, че сте тук!
    Наистина благодаря!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...