Природа

Спусна се свята нощ.

Луната събира мислите си в кош.

Вселената рисува образа си на лунно вятърно платно.

Платно по-чисто от сребро.

Луната брои частиците звезден прах, а звездите възкликват: "Ах"!

А аз до прозореца да седна се втурнах аз.

Облак разсеян се снове.

Гневят се Богове.

Екне орелски рев в далечината.

Вселенско вълнение гори в празнотата. 

Свещта гори, майски дъжд вали.

Вятър пеперуди раздухва, звездна галактика рухва.

Графиня плете огнените си коси с цветове на бегония.

Богиня пее откровена симфония.

Деца окичват се с люляци приказни в градини богообразни.

Метеори мечтателни летят с крила многообразни.

Аромати прекрасни, надежди и мечти крилати, градини цветарски лъчезарни,

небеса мирни, природни простори ширни красят лицето на Земята.

Акация създава чудотворна илюзия.

Духа вятър буен.

Рукна дъжд шумен.

Огънят гори.

Океанска вода кипи.

Тишината с дрезгав глас шепти.

Надежда съкровена пламти.

Нощен ездач странства

из космически пространства.

Звезда блести.

Дете под слънце ярко се върти.

Чайка бленува.

Фея нощно небе сънува.

Чува се глас на девойка пленяващ.

Звук грее зашеметяващ.

Балони щастливи плават из небесата свободно.

А Слънцето милее за звездите грижовно.

Хоризонтът син царува.

Кралство из ядрата земни пирува.

Песента на щурците властва из полята.

Бяла сова зъзне в тишината.

Гората потъва във въздуха си свеж.

Скри се зад дънер таралеж.

Тополи съзерцават водопад мирно.

Коне снажни препускат ширно.

Облаци разсеяни се веят.

Цветове на липа се реят.

Природата бе изящна.

Натурата бе прекрасна.

Природата бе сакрална.