Приседна в гърлото ми като старо заклинание.
Безмълвно те изричам, без да те разбирам.
Рисувам те във залеза на своето страдание
и във съкровените си тайни те намирам.
Обикнах те, готова докрай да се раздавам,
оздравяла от хиляди любовни поражения.
Закърпих бримката на всяка болка стара,
допринесла във сърцето скръб и съжаление.
Приседна в гърлото ми и на бавни глътки
те отпивам в своя делник от копнения.
На прага на съня ти боса съм пристъпила,
за да ме обичаш непонятно с времето.