Nov 28, 2007, 5:20 PM

Приседна в гърлото ми

  Poetry » Love
1.2K 0 24

Приседна в гърлото ми като старо заклинание.

Безмълвно те изричам, без да те разбирам.

Рисувам те във залеза на своето страдание

и във съкровените си тайни те намирам.

 

 

Обикнах те, готова докрай да се раздавам,

оздравяла от хиляди любовни поражения.

Закърпих бримката на всяка болка стара,

допринесла във сърцето скръб и съжаление.

 

Приседна в гърлото ми и на бавни глътки

те отпивам в своя делник от копнения.

На прага на съня ти боса съм пристъпила,

за да ме обичаш непонятно с времето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...