Nov 28, 2007, 5:20 PM

Приседна в гърлото ми

  Poetry » Love
1.2K 0 24

Приседна в гърлото ми като старо заклинание.

Безмълвно те изричам, без да те разбирам.

Рисувам те във залеза на своето страдание

и във съкровените си тайни те намирам.

 

 

Обикнах те, готова докрай да се раздавам,

оздравяла от хиляди любовни поражения.

Закърпих бримката на всяка болка стара,

допринесла във сърцето скръб и съжаление.

 

Приседна в гърлото ми и на бавни глътки

те отпивам в своя делник от копнения.

На прага на съня ти боса съм пристъпила,

за да ме обичаш непонятно с времето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...