На тебе ти е ясно, че съм вещица.
Когато искам, яхвам ураганите.
На мъртва тяга слънцето приклещвам –
най-черен гологан сред гологаните.
Умея да просъсквам с пепелянките
и нямам спомен гърбом да съм падала.
Когато и да скоча иззад сянката -
дори и тиквите от ужас поумняват.
А ти сега сънуваш тук – наблизко –
че глупавите тикви са каляски.
Те днес ще са проводници на приказки,
а утре – непотребни, кухи, празни. ...