danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Jul 27, 2011, 12:01 AM

Пристан 

  Poetry » Love
839 0 7

Днес сякаш и небето ме отрече,

когато го помолих да е синьо –

подпали се и с тежка жар се свлече

по тялото ми като лудо вино.

 

Земята също сякаш ме наказа

и въглени постла по пътя прашен,

а вярната следа не ми показа,

щом търсих те в живота си опасен.

 

Не те попитах – аз ли съм виновна,

че  в делник и във празник те обичам?

Така ми  липсваш.... В тишината болна

кажи ми, на дивачка ли приличам?

 

Знам, болките ти трудно преживявам

и ме раняват твоите тревоги,

но мога мълчаливо да прощавам

и да превръщам времето ти в огън.

 

Сълзите си дори за теб  преглъщам,

остават пристан моите зеници –

най-сигурният, в който се завръщаш,

когато в утрото ти няма птици.

 

Сама избрах да бъда твоя истина,

вина не търся в грешните ни рани,

в очите ми щом сам намираш пристани

не може да е друга любовта ни.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??