Къде си? Ела... Защо пак се криеш?
Във тъмния ъгъл тъй дълго стоя.
До мен застани, подари ми доверие -
ще ти покажа толкова много неща...
Ще тръгнем по тясна пътечка, измислена
от мъдър художник с красиви ръце,
след чайка ще тичаме лудо и искрено,
с надежда за древно, спокойно море.
А то ще ни чака изящно, замислено,
с тихи въздишки ще ни зове,
и ние щастливо ще слеем душите си,
над нас ще се смее безкрайно небе...
© Симеон Николов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
