Пристигане у дома...
Къде си? Ела... Защо пак се криеш?
Във тъмния ъгъл тъй дълго стоя.
До мен застани, подари ми доверие -
ще ти покажа толкова много неща...
Ще тръгнем по тясна пътечка, измислена
от мъдър художник с красиви ръце,
след чайка ще тичаме лудо и искрено,
с надежда за древно, спокойно море.
А то ще ни чака изящно, замислено,
с тихи въздишки ще ни зове,
и ние щастливо ще слеем душите си,
над нас ще се смее безкрайно небе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Николов Всички права запазени
