Пристрастна ли съм?
Гласът ти е палитра и куршум,
изстрелян в непокой и суматоха –
рисунка на кошмар и звезден сън –
разстрел за грешен Бог и за пройдоха.
Очите ти – очите на дете –
света попиват с чисто любопитство,
замесват мъдрост в светли редове,
с възвишеност заменят първобитност.
Ръцете ти са честен земен арт,
извиват се в молитви и закани
или клокочат – ключове на бард
по гърбици, или човешки рани.
Душата ти – душа е на поет –
разпръсната от рая до безкрая,
усмихва се на пориви безчет
и земните им орбити чертае.
Сърцето ти е светъл алманах
за нежност и обичане родено,
то милва и прелива страстен такт –
прелива кръв на цялата вселена.
Дъхът ти е и извор, и небе,
погалва с най-свещената интимност...
Пристрастна ли съм?
Може би. – Добре...
Любов е – как да бъде обективност?
