Присъда
Едно тяло бавно пада,
сърце промушено, обляно в кръв,
едно убийство преди миг стана,
един живот на път към рая,
без капчица вина - от чиста завист!
Убиецът стои до него, скръстил
кървавите си ръце,
сърцето му - защо е този път ранено,
колко красиво бе вече мъртвото лице!
Той почака полицията да дойде,
предаде се - на пода падна кървав нож
- май този път те хванахме,
убиецо, много бе лош!
Съдебна зала, лицата гневни, на ешафода
ще го пратят те - съдията видимо
от вълнение трепери, най-сетне
хванаха го те!
Сякаш в залата, освен надежда,
че ще си плати за множеството скръб,
стаени бяха край вратите духове,
някога били красива плът!
Сякаш при вратите там стояха
множество неизживени души,
множество животи нерешени,
множество прекъснати съдби!
И питаха го - имаш ли да кажеш
нещо в свое оправдание,
искаш ли да се защитиш,
а той погледна ги виновен и каза:
- "Не, ваша чест, можеш да продължиш"!
Решението бе много ясно,
думите "виновен" разтресоха
въздуха сплъстен,
тълпата викаше: "на бесилото",
продължи убиецът с белезници на ръце!
Часът на разплащане беше по залез,
очите му шареха по небесния хоризонт,
отдолу скръбта възмездие чакаше,
а дяволът - грешната плът!
Около шията усети той въжето,
обви се около него като огнен език.
"Последно желание имаш ли" - казвай.
"Имам" - престъпникът каза без свян.
"Кажи тогава" - убиецът тихо само
прошепнал - "Боже, прости".
Тълпата крещеше, но сякаш
убиецът нищо не чуваше,
сякаш се бе примирил, в очите му
бледа сълза плуваше,
бе благодарен, че за подарък в минутата
последна той беше научил ценен урок,
за първи път той беше разбрал
колко красив е залезът и колко
наглед обещаващ!
И край, свърши се, няма го вече,
престъпникът беше убит,
но на лицето му мъртво
усмивка личеше.
БЕ РАЗБРАЛ КОЛКО Е ЖИВОТЪТ КРАСИВ!
© Ирена All rights reserved.
