Присъда
И плаках, и плача, днес
иде палача, oсъдиха мойта
душа. Заклеха ме без спомен
да крача, без лъч светлина.
И трепета днес да не сетя,
трепет от ранна роса,
само сланата да пари
по свивките нежни мойта съдба.
И плаках, и плача, днес
иде палача. Гордо свеждам
глава. Крачка назад, студ
обля тишината. На прага - мрак, пустота.
© Анелия Драгиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
