Присъда
И плаках, и плача, днес
иде палача, oсъдиха мойта
душа. Заклеха ме без спомен
да крача, без лъч светлина.
И трепета днес да не сетя,
трепет от ранна роса,
само сланата да пари
по свивките нежни мойта съдба.
И плаках, и плача, днес
иде палача. Гордо свеждам
глава. Крачка назад, студ
обля тишината. На прага - мрак, пустота.
© Анелия Драгиева All rights reserved.