Aug 17, 2007, 12:45 AM

Присъдата

  Poetry
1.3K 0 4
Защо ме погледна така,
сякаш в мене светът ти се крие ?
Защо ме докосна с ръка,
излъчваща сякаш магия?
Защо ме целуна с устни,
преливащи в мене живот?
Защо ме накара да чувставам,
че душата ти ражда любов?
Поиска от мене най-скъпото,
дето даже за обич не давах!
Защо тогава днес потъпкваш
разпалената в мен жарава?
... Всъщност зная защо го направи:
непреднамерено - и с корист;
случайно - и с цел
по силата на стария си навик
ти просто попадна на мен...
Ала за мене любовта не е привичка!
Не можеш да си леден и суров,
че даже в гроба си аз пак ще те Обичам !
... За взетото...
Наказвам те с Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Купенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...