ПРИТЧА ЗА ДЪГА
Не мога без теб –
изплакала реката
и плиснала сълзи
навътре в гората.
Не мога със теб –
изстенала земята
и хвърлила камък
дълбоко във водата.
Това е съдба –
изръмжал водопадът
и хвърлил надолу
със сила реката.
А тя заискряла,
разбила скалата.
И някъде там
изгряла дъгата.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И не ми отговаряй 