Притежания
Моят Принц
е Лъжец.
Всъщност е Крал.
На Лъжците.
Конят се върна.
С подбити копита,
но как да попитам
къде без ездача си
по нощите
сам се е скитал?
Конска му работа.
Твар безсловесна.
Благодарен на всеки,
който го храни,
пои и разресва,
а пък нравът му кротък
галопира в баналната ни сиеста.
Няма лъжа и измама-
ето го: кротко препуска
през нивата с лука.
Тя не е моя,
но защо ли
за нея ми пука?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
за Райсън; Фери, благодаря за споделената радост ; Ан Анабел- така е ; Септ, винаги си наблизо, благодаря ти ; Сеси, благодаря ; Доче, вдъхновение си ми, благодаря ти
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
