Aug 31, 2007, 9:44 PM

Притихнало

  Poetry
576 0 4



Мехурчетата водни
все по-рядко пукат,
капките забавят своя танц.
Облаци дъждовни
завесата си вдигат,
слънцето залива всичко
със златния си гланц.
Над гората се протяга
пъстроцветната дъга,
птиците над боровете
песните си извисяват.
А в храсталака,
примигвайки едва, едва,
сгушено сърненце
свойта майка чака.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...