Притихвам
Боли ме, толкова много ме боли...
от тишината, която е обгърнала душата ми!
Страхувам се! Страхувам се от това,
че изтъкан от отхвърляне е моят свят.
Ако се разкрия, ако маската сваля,
дали ще ме боли така от тишината...
Страхувам се! И този страх гризе ме,
отхапва той от моята душа, притиска ме
и иска да превземе, последната надежда
и последния ми вик... Викът е силен,
той е много силен, но чуваш ли го ти
във тишината на нощта, където всеки
сам за себе си живее... Какво съм аз?
Някаква жена! Далечна, неразбрана...
изтъкана от лъжи, предателства отблъсквам
всеки ден и всеки ден намирам сили
да се изправя и да продължа напред,
макар сломена - без защитна прикриваща
зад своите очи, изпепеляващите истини...
които вечно неизречени остават...
бедност, отчаяние, разруха...
Сега какво! Какво ще кажеш?
Ще ме подминеш ли? Защото съм различна!
Защото,к огато със себе си остана -
аз свалям маската на своето безразличие,
лъжите рухват и притихвам...
Притихвам в любимите ръце,
където греят нови измерения,
където любовта е тъй красива
и ме дарява със приказно вълшебство!
Сега съм аз! Защото съм до теб!
Закриляш ме! Побираш ме във сърцето си!
И пламъка на тези влюбени очи...
ме карат да се чувствам жива,
творяща истини и правди...
изграждам нова истинска вселена!
Ето, свалям от себе си неправдата
и нежно ще погаля твоите длани,
които ме даряват с най-чистото сияние,
да бъда тук и да се чувствам нужна.
И във полъха на твоето дихание
да виждам, че живота е прекрасен...
когато любовта е тъй желана,
когато любовта криле ти дава.
Притихвам във любимите ръце...
И моята илюзорна клетка се разпада,
дали светът във клетка ме заключи
или пък аз, сама на себе си съм жертва,
от хиляди въпроси неизречени...
Които парят там дълбоко във душата ми!
Не ще се примиря!А з ще се боря,
завинаги оковите да се разпръснат...
от клетките на заспалата ни съвест.
Защото някои ден историята ще се повтори!
Защото маи това си завещахме...
страхът да продължим и да пребъдем!
И нека да събудим заспалата си същност,
оплетена в лъжи и празнодумие...
Това съм аз! И ще се боря!
За истината, за мира и свободата...!
Боли ме, толкова много ме боли от тишината...
Ще ме спаси ли моят страх? Ще ме спаси ли?
Или завинаги изгубена във времето ще си остана!
© Катя All rights reserved.
