През прозореца надничат слънчеви лъчи…
Разпръскват се сякаш хиляди пъстроцветни дъги.
Изливат се като дъжд от устните ми думи
Такива, каквито не съм предполагала, че съществуват в ума ми.
Изненадващо добре звучаха те на глас
Сякаш не бях ги писала с ръката си точно аз...
Никога не съм си мислела, че писецът движи се толкова гладко
И че чувството тези думи да излязат отвътре е толкова сладко...
Мен ли точно си избра да вдъхновяваш непрестанно?
Ела тогава, викам те, до мене остани безкрайно.
Само нещо нека те предупредя -
Изключително много на теб аз държа. ...