Когато паметта изневери
и в нов живот, и в ново тяло даже
сърцето чрез душата ще подскаже,
че любовта ми пак за теб гори.
Забравата не ще ни покори
и зла магия няма да ни смаже.
Различни днес – о, не – ще се окаже
как същите сме, а и по-добри.
Какво ли може да ни укори?
Какво, кажи, от теб ще ме откаже?
Привличането ще е вечно наше
и Лета го разбра, не ни изтри.
Не ни разделя нищо. С обич тук
отново сме сега един до друг.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
