Привързаност

Poetry » Love

942 0 1

Защо ли не ми омръзваш,

всяка нощ идваш,

всяка нощ едно и също...

Но не ми омръзваш,

отново и отново

идваш всяка нощ…

Като южен вятър преминаваш,

щом луната се покаже, знам го аз,

и някакъв аромат на вишни

постоянно ми носиш.

И дори една нощ ако ме забравиш,

аз бих умрял от болка…

но преди това

теб бих убил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

milena123 (Милена)

... ох, мама ми каза да не чета, ама аз...

2012-08-11T09:29:56+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0