Защо ли не ми омръзваш,
всяка нощ идваш,
всяка нощ едно и също...
Но не ми омръзваш,
отново и отново
идваш всяка нощ…
Като южен вятър преминаваш,
щом луната се покаже, знам го аз,
и някакъв аромат на вишни
постоянно ми носиш.
И дори една нощ ако ме забравиш,
аз бих умрял от болка…
но преди това
теб бих убил.
© Петър Петров Всички права запазени