Защо заложено ми е в кръвта?
Като че ли...защитна реакция...
Не искам,а го правя
и без да ме помолят.
Защо отказвам се от радостта,
когато ми остана смо тя?
Защо разтварям пръсти,за да потече
сам пясъка от мойте ръце?
защо не искам да се смея?
защо отказвам се сама?
...от егоизъм...
...от болка...
...от раната....
...от любовта...
Защо загърбвам истинско прятелство?
Защо ?
Какво е това което ме кара?
Защо съм като упоена от отвара?
Защо,след като и аз самата не разбиам?
защо сърцето си така разбивам?
© Жеже All rights reserved.