antoaneta03 (Антоанета Георгиева)

Избледнял 🇧🇬

Тъжен блясък и усмивка
после крясък глух, притихнал
крачки от мъглата като мъртъв тътен
вятър избуча, дано да е попътен
бягството - със сетни сили ...

antoaneta03

Poetry » Philosophical

2016-01-31T17:46:14+02:00 822

Стих за жена 🇧🇬

С дъх студен като на дъжд
сърце притихнало, разпънато на кръст
Очи без вяра, очи на тиха самота
коси отрязани на скитаща жена
По път незнаен тя поела, ...

antoaneta03

Poetry » Philosophical

2015-06-22T18:09:28+03:00 1.6K

Живителен 🇧🇬

За погледа ти в тъмнината вперен,
за погледа ти, носещ мир безмерен
За погледа ти в моите очи потънал,
за погледа ти - усмивки, бури и вълни пожънал
За погледа ти в тихия есенен ден, ...

antoaneta03

Poetry » Love

2015-01-02T16:06:00+02:00 1.1K 2

Забравих името си 🇧🇬

Изхабена от усмивки,
уморена от преструвки,
вглъбена в собствен ритъм на сърцето,
вървя самотно аз в полето.
Вървя сама и трудно ми е да си спомня, ...

antoaneta03

Poetry » Philosophical

2014-10-24T08:00:50+03:00 1.5K 4

Пътека 🇧🇬

Ни поглед, ни дума, ни допир.
Без израз, без чувство, без опит
да спре, да погледне света –
човекът забързано крачи така
през свойта сива житейска пътека. ...

antoaneta03

Poetry » Philosophical

2014-01-22T21:57:33+02:00 1.2K 4

Оцеляване 🇧🇬

Спрях да дишам, за да пиша.
Затаих дъха, за да ме осени.
Закрих очите с длан, за да не виждам.
Глуха бях за всичките лъжи.
Погледнах надълбоко във ума си, ...

antoaneta03

Poetry » Philosophical

2013-12-30T00:52:30+02:00 1.5K 6

Проклятие като съдба 🇧🇬

Обичах, обичах - уморих се.
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи. ...

antoaneta03

Poetry » Love

2013-05-30T18:24:53+03:00 938 1

Моята истина 🇧🇬

Душа срещу съзнание,
чувство срещу мисъл –
за таз опозиция човекът вечно е писал.
Ще кажа и аз моето мнение,
което, вярвам, ще ви остави без капка съмнение, ...

antoaneta03

Poetry

2012-10-30T13:34:01+02:00 990 7

Когато 🇧🇬

Когато една любов си отива,
сълзи неуморно се стичат.
Когато една любов си отива,
сякаш с брадва сърцето посичат.
Когато тази любов си отива, ...

antoaneta03

Poetry

2012-05-19T09:11:12+03:00 924 1

Моралът и хората на Прехода 🇧🇬

Българският преход - едно двадесетгодишно явление. Толкова много политически партии, толкова много платформи и толкова много политици... Изобилие от месии и обещания, но тотална липса на морал, на отговорност към хората. Но защо, защо българите - граждани на Европейския съюз от 2007 г., се чувстват ...

antoaneta03

Essays » Civic

2011-07-14T16:02:39+03:00 4.3K 1 1

За мечтателството и мечтателите 🇧🇬

Що за чудо е това мечтата?
-Тя е рожба на човешкото сърце и разум. Затова и израства толкова силна и голяма, че чак започва да ръководи животите ни. Тя се движи по тънкия ръб на действителността. Ту е истина, ту - лъжа. Противоречива е по природа. Хем ние я раждаме, хем тя е шансът ни да се преродим ...

antoaneta03

Essays

2011-03-19T23:02:59+02:00 2.2K

Нов живот 🇧🇬

Беше тук.
Сега те няма.
Идва друг,
поредна драма...
И не напук, ...

antoaneta03

Poetry » Love

2009-09-16T08:59:23+03:00 886

Искам! 🇧🇬

На Коледа стават чудеса!
Самотата чудо ли е?!
Това получих за пореден път.
Няма ли там, отгоре, да се уморят?!
Нека спрат да пращат тая самота. ...

antoaneta03

Poetry

2008-12-30T22:53:59+02:00 970 4

Това, което... 🇧🇬

Пожари, огън и любов.
Мечти и блянове.
Сега сме други и светът е сякаш нов.
Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.
Сега е друго. По-далечни сме. ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-11-06T20:49:34+02:00 1K 1

Моята истина за живота 🇧🇬

> Мъдря днес един въпрос.
> Житейската си истина желая да открия.
> Откъде в живота ще ми дойде коз,
> та да бъда аз щастлива,
> ...

antoaneta03

Poetry » Philosophical

2008-09-19T06:55:01+03:00 980 2

акростих 🇧🇬

Никога няма да обичам друг.
И винаги ще нося теб в сърцето.
Когато някой ден си идеш, да знаеш, че ще си останеш тук.
Оставаш ти завинаги в сърцето.
Любовта си дадох ти, недей забравя. ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-09-05T01:32:21+03:00 1.2K 1

Така реших 🇧🇬

Няма да говоря с никой, думите ми са излишни вече.
И да пиша няма смисъл, знам.
Моят свят е винаги обречен,
но сега нито на копнеж, нито на вълшебен блян.
Сега съм сред моята си мъка, ...

antoaneta03

Poetry

2008-08-10T03:00:06+03:00 995 1 2

Приятелки 🇧🇬

Казваше, че винаги ще си до мене,
така и беше, но преди.
Но защо не чуваш в настоящето как стене
моето сърце, от болка то крещи.
Защо и позволи на самотата бавно моята душа да „прелъсти”? ...

antoaneta03

Poetry

2008-08-06T21:18:52+03:00 1.6K 3

Посветено на една истинска любов 🇧🇬

Хайде да сме по-луди от всякога!
Обичаме се безкрайно.
Е, вярно, че си ми привикнал към сянката,
но с времето любовта ни става все по-омайна.
Нима щом обичаш с времето емоцията става по-слаба?! ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-08-03T08:26:25+03:00 1.2K 2

Полет 🇧🇬

Вълшебни криле ми даваш ти.
Когато ме целуваш, сякаш ми казваш: "Лети!".
С надежда изпълваш мойто сърце
и нежно разтваряш тези криле.
Караш ме да се чувствам щастлива, ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-27T10:14:10+03:00 853 3

Любовта с теб 🇧🇬

И любов голяма, и болка, и тъга -
това ми даваш, мили, това е моята съдба.
Красиво ме целуваш и до смърт раняваш ме,
но каквото и да правиш, без теб не мога - не!
Ту безкрайно мил си, ту си много лош. ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-26T01:18:15+03:00 1.1K 3

Моята изповед 🇧🇬

Забранявам ти да си отиваш,
на ум дори недей си го мисли.
Обичам те, не знам дали разбираш
и истинска любов намирам само в твоите очи.
В прегръдките ти силни аз се чувствам жива, ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-25T09:05:22+03:00 953

Две думи 🇧🇬

Обичам те, всичко за мене си ти.
Обичам те, нищо, че от теб ме боли.
Обичам те, дори да казвам, че те мразя.
Обичам те, дори ужасно аз да страдам.
Обичам те, когато те ревнувам. ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-24T06:39:49+03:00 1.1K 3

Напук! 🇧🇬

На самота ли съм обречена?
Боли ме! Душата си чувствам на две половини разсечена.
Що за буря бушува във мен -
погуби деня ми, сега целият ми свят е опустошен.
Тази моя болка защо ли е толкова силна ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-23T01:26:21+03:00 938 4

При мен 🇧🇬

Сърцето ми до болка бие,
вика те без глас и иска да си тук.
Моля те, недей от него да се криеш,
че единствено за тебе може то да бие,
както никога за никой друг. ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-22T06:39:35+03:00 906 3

Любовен окоп 🇧🇬

Разчупи ги тез окови, пусни ме да летя!
Аз искам пак да съм свободна, искам пак да съм сама.
Трябва още днес да тръгна,
време е за нов живот.
Позволи ми за последно аз да те прегърна ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-20T01:05:22+03:00 890 4

На теб... 🇧🇬

Боли!
Душата ми сякаш гори.
Казваш ми: "Забрави!"
Не мога, бе! Ти полудя ли?
И до днес не мога да разбера ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-19T01:43:16+03:00 1.1K 3

Такава съм 🇧🇬

Вярваш ли ми - аз не те обичам.
Защо се правиш на учуден,
аз на друг принадлежа.
Може би си мислил, че на другите момичета приличам,
но сам се убеди - не е така. ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-18T07:26:57+03:00 1.1K 1 2

Сбогуване 🇧🇬

Тъмна стая,
в нея - аз и ти.
На нашата любов дошъл е краят
и спомени нахлуват тихо в нашите души.
И двамата мълчим, ...

antoaneta03

Poetry » Love

2008-07-17T09:52:45+03:00 1.5K 6