danisab (Ниела Вон)

Останалото вътре в нас 🇧🇬

Човекът е роден, за да греши.
Не е позната друга траектория
за пътя, който предстои
пред личната и общата история.
Животът няма формула за чест. ...

danisab

Poetry » Philosophical

2021-12-20T07:16:03+02:00 990 2

Напревара с времето 🇧🇬

Точно бях свела глава пред ожулените колене на сина си,когато ги видях. Посребрени, усмихнати. Тихичко разменящи си думи, в които слънцето оставяше заряд за още много часове разговори...
-Искаш ли наистина?-попита мъжът, чиято фигура бе така синкаво прозираща в следобедния час.
-Много искам!-радостн ...

danisab

Prose » Short stories

2020-08-15T20:27:19+03:00 1.1K 1

Вертикална любов 🇧🇬

Старата кола е нужна само за успокоение. Да седи пред блока като паметник и да припомня на собственика, че е там.
Срещна ме съседът отгоре.
- Продавате ли я?
Учудено го погледнах. Не ми е минавало през ума дори.
- Трябва да питам мъжа ми. - Смрънках за отговор. ...

danisab

Prose » Short stories

2020-06-12T16:14:04+03:00 1.6K 4 4

Мамо, какво е война? 🇧🇬

“Мамо, какво е война?”
Попита синът ми смутено.
Погалих го с мека ръка
и ми стана много студено...
“Войната, момче, е затвор, ...

danisab

Poetry » Civic

2020-03-12T11:12:48+02:00 1.7K 1

Старомодно 🇧🇬

Загрижена нотка изскочи
от дума, неползвана скоро...
Дълбоко у мен заклокочи
забравеното в много хора...
Докосване. Поглед. Безкрайност. ...

danisab

Poetry » Love

2020-01-16T17:18:57+02:00 882 1

Под моста на дъгата... 🇧🇬

Очи необяснимо вярващи
във теб. Че ти си правилната личност.
И лапи, с топлина докосващи
лицето ти, окастрено от драматичност.
И лай, по-силен от будилник ...

danisab

Poetry » Other

2015-10-09T00:07:37+03:00 2.2K 2

Пътник закъснял 🇧🇬

Омръзна ли на твоите очи
да скитат в женските брътвежи,
да плъзгат леки светлини,
умът им да ги забележи?
Умора просна ли крака, ...

danisab

Poetry » Love

2014-09-14T22:55:33+03:00 982

Когато се обичате... 🇧🇬

Като за сватба не е ден, студено е.
Но има ли значение студа?
Когато в двама души отредено е
да се подпишат под една съдба.
Като за вашта обич ден е, време е. ...

danisab

Poetry » Love

2012-12-27T00:13:31+02:00 1.6K 2

Звънял си ми... 🇧🇬

Звънял си ми. Не съм го чула.
(А може би не искам да го вдигна)
Пеперудено провлачвам от пашкула
телефона си. Мониторът ми мигна.
Изтягам се. Крилете ми проблясват. ...

danisab

Poetry

2012-12-09T13:08:13+02:00 2.1K 3

Бе любов... 🇧🇬

Утрото настъпи като рутина.
Всеки ден еднакви стъпки прави.
А душата ти, за да не е сама,
от моята безспирно граби.
Целуваше ме, сякаш съм една - ...

danisab

Poetry

2012-01-26T10:23:11+02:00 1K 1

Живот 🇧🇬

Най-силният намери я, превзе я.
При досега изригнаха вулкани.
Прегърна силно и чрез нея
затвори всички стари рани.
Във цяло на едно прекрасно Ние ...

danisab

Poetry » Other

2012-01-21T05:02:00+02:00 1.1K 1

До колене ли е морето? 🇧🇬

На двайсет го виждах морето,
до глезена беше ми само.
И си играеше сърцето
на "Не се сърди" и "Дама".
На двайсет и пет до колене ...

danisab

Poetry » Other

2011-02-09T12:19:32+02:00 1.6K 4

Дебела ли съм, мили? 🇧🇬

Всеки ден го питах безпощадно.
Не пропусках. Няма празна утрин. Да.
И задавах го директно и на гладно.
За да няма време за лъжа.
Той много ме ценеше. Всеобхватно. ...

danisab

Poetry » Humorous

2011-01-25T15:47:08+02:00 2.2K 15

Коледа за 85 стотинки 🇧🇬

"Какво му трябва на човек... Малко глезене..." - Мислите ми се радваха и меко падаха на надутия дюшек женска значимост. По подобен начин ме докосваха и снежинките. Предколедно време беше, снеговалежът дрънчеше в ушите със звънчетата от детството ми.
В една витрина ми се усмихна добре облечена жена, ...

danisab

Prose

2011-01-20T20:19:22+02:00 1.2K 2

Иди ги разбери мъжете:) 🇧🇬

След периода, във който
осъзнах
твоите изстинали чувства.
Реших да се боря до крах
и се подложих на "изкуство". ...

danisab

Poetry » Humorous

2011-01-19T14:33:01+02:00 1.7K 6

Ще вечерям с обичта ти 🇧🇬

Ще вечерям с обичта ти. Вече няма я.
И само рутината, седнала насреща,
оглежда се в излъскания порцелан
и претендира супата да е гореща.
Облякла съм най-хубавата. Но не виждаш. ...

danisab

Poetry » Love

2011-01-17T01:14:36+02:00 1.3K 2

Любовно откровение - 9 🇧🇬

На разпродажба съм. Цена без конкуренция.
При влизане човек загубва слово.
Дори и набедената интелигенция
ме граби алчно и по много.
Видът ми е разголен. В тон съм. ...

danisab

Poetry » Love

2010-12-03T19:44:41+02:00 1.3K 3

Всяка минута... 🇧🇬

Всяка минута, в яд потопена,
минава нещастно през твоите дни.
А ако просто си мислел за мене,
можеше и да ни провърви.
Нямам настройки за твоите чувства, ...

danisab

Poetry » Love

2010-11-28T10:55:08+02:00 1.3K

Когато ти си тръгна... 🇧🇬

Оглеждам се преди да вляза.
И сянка няма на присъствие.
Във огледалото дори се мразя.
Oт себе си аз искам да отсъствам.
Запалената лампа с радост ...

danisab

Poetry » Love

2010-05-23T00:44:52+03:00 1.4K 2

Една жена на трийсет и... 🇧🇬

Една жена на трийсет и...
Отворена позиция накрая.
Все пак жена съм и нали
не е културно да се пита, зная:)
Какво най-много ми личи ...

danisab

Poetry » Humorous

2010-02-09T16:07:27+02:00 1.4K 6

Приемам да съм твоята... 🇧🇬

Приемам да съм ден и нощ,
и светлина, и мрак, и затъмнение.
В очите ти, събудена в разкош,
да съм и дар, и избавление.
Да съм добре дошла и преоткрита, ...

danisab

Poetry » Love

2010-01-20T18:30:36+02:00 1.2K 5

Закуска за шампиони :) 🇧🇬

Закуска за шампиони! Да, бе!
Генномодифицирана гранула.
И викат ме с подсвирквания даже.
Но правя се, че не съм чул.
А те, двамина, ще закусват. Топло. ...

danisab

Poetry » Humorous

2010-01-14T13:19:44+02:00 1K 2

Покрита с есенни листа... 🇧🇬

Листата падаха като сълзи -
различни бяха, като твоите думи.
А крачките ми някой ги следи -
неразбирателството помежду ни.
Онази есенна трева ...

danisab

Poetry » Love

2010-01-13T22:54:06+02:00 1.1K 4

Монолог към куче:) 🇧🇬

Изял си днес гарденията?
Петнайстата подред...
Въпроса ти задавам
в муцунката фронтално.
Не се покривай зад дивана. ...

danisab

Poetry » Humorous

2009-09-01T20:39:43+03:00 1.1K 1 7

Любовно откровение - 8 🇧🇬

Преносима памет съм. Безкрайна.
Зареждам всеки следващ притежател.
Натискам всяко копче уж случайно -
да предизвикам пак Съдбата.
Обем архивен като за столетие ...

danisab

Poetry » Love

2009-08-26T14:59:50+03:00 1.2K 3

Назад се обърни... 🇧🇬

Когато си отиваш, ти
недей глава назад обръща.
Не гледай строго, не спори.
И лошото недей го връща.
За времето съвместие, аз знам, ...

danisab

Poetry » Love

2009-08-06T16:03:12+03:00 1K 1

Мушичка в окото 🇧🇬

Далечна ти бях, някак безвредна.
Стоях там, на кръговото и те гледах.
Но после ме отвя сирена в бездна
на бързосмъртна нечия линейка
бледа. ...

danisab

Poetry » Love

2009-08-05T21:53:04+03:00 1.4K 1

Избрах твоя превод да е верният 🇧🇬

Избрах твоя превод да е верният,
защото истините не спестяваш.
И грубостта, оная скверната,
я пишеш, без да заблуждаваш.
Огледай първо материала, нека ...

danisab

Poetry » Love

2009-07-29T21:40:48+03:00 1K 3

Обяснете ми я, красотата... 🇧🇬

Обяснете ми я, красотата
Но, моля ви, клише не ща.
Комплекс бил - умна и богата,
за всеки мъж - мечта.
Къде живее, как въздиша, ...

danisab

Poetry » Love

2009-07-21T20:33:46+03:00 1.2K 2

Любовно откровение-7 🇧🇬

Ефирна съм. И някак съм красива.
Естетско одобрение не ща.
Синьото в очите ми отива,
разхождам се небрежна по брега.
От слънце съм. От него споделена. ...

danisab

Poetry » Love

2009-06-21T20:27:25+03:00 1.3K 3

Мисли за мен като за бивша 🇧🇬

Мисли за мен... След ставането сутрин.
Завличайки ме споменно с халата си.
В банята, досадното ти вяло къпане
ще пита в шепот за телата ни.
Пред огледалото броенето ще свежда ...

danisab

Poetry » Love

2009-05-09T21:51:52+03:00 1.5K 3

Повтарях много пъти... 🇧🇬

По колко пъти да повтарям -
искам друг живот да ми даде,
срамно своите врати да не затваря
Съдбата... и да не краде.
От моите очи, преградно спиращи ...

danisab

Poetry » Love

2009-03-22T22:25:13+02:00 1.1K 7

Компромис... оттатък баира 🇧🇬

Компромис... Оттатък задръжките.
Срамът е наяве бърборене.
Късащ майсторски дръжките
на плодовете на двора.
А дворът, обрасъл нарочно. ...

danisab

Poetry

2009-02-26T21:05:40+02:00 1K 1

Другата страна на Битието 🇧🇬

Неравноделно поживях. По нестинарски.
Преспивах в долини, била. Огнищата
заливах с престоялост. Менчето жътварско
като злато светеше сред пепелищата.
Не миех с години образа отсреща, ...

danisab

Poetry » Other

2009-01-17T16:55:20+02:00 1K 6

Ще облека оная бяла риза... 🇧🇬

Ще облека оная бяла риза,
чиято ръчно плетена душа
без угризения сама излиза
да се покаже гордо на света.
Не е последна мода, но едва ли ...

danisab

Poetry » Other

2009-01-16T14:14:06+02:00 1K 3

Безсилно е времето... 🇧🇬

Безсилно е времето с мен да се бори,
ръкави запретнало, потно да блъска,
да счупи релефа на моите щори
и мокро в победата в мен да се тръска.
Безгласно е в опит да плаши ума ми, ...

danisab

Poetry

2009-01-14T11:36:17+02:00 1.2K 10

Коледата на Котарака в чизми 🇧🇬

Бях много изпълнително дете. Принципно. За коледните празници получавах все подаръци, които бяха в мнозинството си книжки и почеркът подозрително напомняше този на баща ми, а последният го видях да ми взима писмата до дядо Мраз от пощенската кутия. Малко засрамена от прямотата си, но изгаряща от люб ...

danisab

Prose » Short stories

2009-01-13T15:52:13+02:00 2K 1 2

Пожелайте си... 🇧🇬

Пожелайте си...
Пожелах си... И духнах годината,
като свещ се разтече зад мен.
А във восък, от спомен преминал,
се роди чисто нов януарския ден. ...

danisab

Poetry » Other

2009-01-09T12:21:13+02:00 1.1K 5

Майстор вкъщи да ти влезе 🇧🇬

Майстор да ти влезе вкъщи
клетва май било.
Баба ми така подготвя ме
за предстоящото тегло.
Махнах с ръка доволно, ...

danisab

Poetry » Humorous

2008-12-15T08:40:36+02:00 1.2K 5

От утре ще ти бъда Съвестта 🇧🇬

Забравена, така и не възкръснах.
На бунището за бивши бързо ме зари.
На сутринта от слънцето печално лъснаха
косата ми сплъстена и грапавите ми очи.
Огледах се, наоколо сред стара мърша ...

danisab

Poetry » Love

2008-11-28T20:28:06+02:00 1K