Не искам да те гледам все такава,
с насълзени, плачещи очи,
наистина той не заслужава
обичта, с която го дари.
Повярвай, времето лекува,
изтрий сега ти своите сълзи
и мъката с теб да се сбогува,
вдигни глава, напук се усмихни.
По-добре сега да погорчи,
а не през всичките години -
безгрижен ще е той, нещастна ще си ти...
Приятелко, за теб наистина боли ме!
© Мария Манджукова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
