Не искам да те гледам все такава,
с насълзени, плачещи очи,
наистина той не заслужава
обичта, с която го дари.
Повярвай, времето лекува,
изтрий сега ти своите сълзи
и мъката с теб да се сбогува,
вдигни глава, напук се усмихни.
По-добре сега да погорчи,
а не през всичките години -
безгрижен ще е той, нещастна ще си ти...
Приятелко, за теб наистина боли ме!
© Мария Манджукова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
