Dec 24, 2008, 4:15 PM

Приятелство

  Poetry
1.4K 1 3
 

Приятел, какво е това?

Въпрос, чийто отговор

често търся. 

Взирам се в простора,

вслушвам се в птичата песен

и търся някакъв знак,

че точно ти си човекът,

който приятел искам да наричам.

Ровя се в спомени,

изписвам усмивка по лицето.

Убеждавам се, че ти си

този, за който те мисля.

Радостта нахлува бавно,

че едно търсене по-малко остава.

Но има и друга причина,

и тя е:

че ти си ми верен приятел.

В радост и болка мога да те търся,

без да се замислям колко е часа.

Дали спиш или купонясваш до зори,

знам, че мога да ти вярвам

и разчитам, нали?

Както аз на теб,

така и ти на мен.

Е, да, вече знам, това е приятелството.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...