24 дек. 2008 г., 16:15

Приятелство

1.4K 1 3
 

Приятел, какво е това?

Въпрос, чийто отговор

често търся. 

Взирам се в простора,

вслушвам се в птичата песен

и търся някакъв знак,

че точно ти си човекът,

който приятел искам да наричам.

Ровя се в спомени,

изписвам усмивка по лицето.

Убеждавам се, че ти си

този, за който те мисля.

Радостта нахлува бавно,

че едно търсене по-малко остава.

Но има и друга причина,

и тя е:

че ти си ми верен приятел.

В радост и болка мога да те търся,

без да се замислям колко е часа.

Дали спиш или купонясваш до зори,

знам, че мога да ти вярвам

и разчитам, нали?

Както аз на теб,

така и ти на мен.

Е, да, вече знам, това е приятелството.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...