May 19, 2009, 8:39 PM

Приятелство?!

  Poetry » Other
724 0 6

Знаеш, че понякога греша, 
че не обичам правилата. 
Че часовника не си следя, 
че понякога заспивам със зората. 

Знаеш, че обичам всичко синьо
и музиката знаеш, дето слушам. 
Че обичам сок от боровинки 
и лесно късам новите ботуши. 

Познаваш ме напълно тривиално 
и знаеш ежедневните подробности. 
Познаваш всичко в мене по-банално, 
всичките любови и способности. 

Твърдиш, че ме познаваш най-добре. 
Познаваш ли фалшивата усмивка, 
която слагам си, когато ми е зле, 
когато пълен е деня с горчилка? 

Подавала ли си ми някога ръка, 
когато от приятел имам нужда? 
Познаваш ме такава и така, 
когато трябвам ти. А иначе съм чужда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....