Знаеш, че понякога греша,
че не обичам правилата.
Че часовника не си следя,
че понякога заспивам със зората.
Знаеш, че обичам всичко синьо
и музиката знаеш, дето слушам.
Че обичам сок от боровинки
и лесно късам новите ботуши.
Познаваш ме напълно тривиално
и знаеш ежедневните подробности.
Познаваш всичко в мене по-банално,
всичките любови и способности.
Твърдиш, че ме познаваш най-добре.
Познаваш ли фалшивата усмивка,
която слагам си, когато ми е зле,
когато пълен е деня с горчилка?
Подавала ли си ми някога ръка,
когато от приятел имам нужда?
Познаваш ме такава и така,
когато трябвам ти. А иначе съм чужда.
© Мария Всички права запазени
Дам, наистина съм на 14.