Приятелство ІІ
Понякога поръбно се люлея.
Къдриците понякога не сресвам.
Аз истински със нея се гордея
и моля се и тя да ме харесва.
Тя тонове и ноти не разбира.
Но там е, даже да съм се залисала.
И пътьом да поспра, все я намирам –
песента, която бих написала.
© Владислава Генова All rights reserved.