May 15, 2014, 9:25 PM

Приятелството

  Poetry
932 0 0

Приятелко мила,

приятелко добра,

за да си помагаме

ние сме родени.

Горчиви сълзи 

по-силни правят ни дори.

Ръка за ръка ще крачим ние.

 

Ти през ада преминаваш,

но знай, аз ще ти подам ръка,

каквото и да ми коства това!

Искам, приятелко, силна ти да бъдеш,

както досега...

Знам, животът е несправедлив,

но заедно сме расли,

заедно и ще умрем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Мондешка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...