Mar 9, 2024, 11:16 AM

Приятелят

  Poetry
860 2 3

Приятелят, страданието ти ще разбере,

без думи само в очертаните мълчания.

Тъгата ти от корена ще разчете,

чул мъката в сълзите ти от разстояние.

 

Приятелят ще ти спести онези думи,

които стягат в робски самосъжаления.

Ще те опази от празнословия безумни,

душата ти ще утеши с едничко изречение.

 

Ще ти припомни Кой е Този, Който те обича,

ще помогне, без да ти отнеме дара от небето.

Подал ръка, до теб безшумно ще дотича,

благородник, дарил от Бащината обич на сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....