Приземена
Приземена
Дали е на хубаво
толкова хубаво?
Дали във аванс не го взимам?
Със миро намазана,
богопомазана,
та толкова много аз имам?
Доброто забравих.
Добро не направих.
И само загребвах със шепи.
Дойде време, зная,
да се осъзная.
Събраното давам ти- гепи.
Заравям го него,
своето его,
много дълбоко в земята.
Крилете ми спряха.
Те дълго летяха
горе, във небесата.
Време е. Зная,
животът, накрая
и в мен сложи свой отпечатък.
Да доизживеем
тъй, както умеем
живота, прекрасен и кратък.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
