Признание
Не съм безгрешна, Господи, признавам
нали човек съм и греша,
но и човешко е да се прощава
и най жестоката съдба.
Приемам всички изпитания
смирено, като път напред
и дадените ми страдания
с любов посрещам и със чест.
Но, Боже, не е справедливо
с душата си да плащам за това
във нея всичко е красиво,
не носи болка, нито самота.
Тя иска силно да обича,
да прощава даже и скръбта,
за нея няма път различен
всеотдайна е и след смъртта.
И жива е, безкрайно жива
искрица, въгленче в жарта
от бурите не се превива,
пламва даже в пепелта.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
