Признание
На тайнствения Скорпион,
който не престана да се бори
На себе си отдавна не приличам,
от кладите на Ада се завръщам.
На всички други сторих се различна,
единствено на теб - една и съща.
Не съм каквато бях - добра и нежна,
керамична Мадона на пиано.
Научих се Съдбата да посрещам,
да търся свобода, не силно рамо.
А ти все тъй си тук и ме обичаш -
душата ти душата ми прегръща.
На всички други сторих се различна,
единствено на теб - една и съща.
© Яна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
