Признание
Искам бяла магия за мъж.
Да тежи като първата обич,
да е жаден за вярата кръст
и да топли дъха ти до гроба.
Той живее във мен без вина.
Обитава мансардните мисли.
Подарява ми всяка луна,
всяко утре ми вписва в мънисто.
Всяка длан по бодливия ден-
нескопосана мъжка милувка-
прави мен и света съвършен.
И е болката, дето си струва.
И тежи като пръст този мъж!...
Капка милост докрая остава.
Божи дар. И се дава веднъж.
Той е мой. А не го и познавам.
© Дарина Дечева All rights reserved.
