Признание - апел
ПРИЗНАНИЕ-АПЕЛ
Не мога повече да опрощавам
на никого и нищо - уморих се
от обидата натрупана се задушавам,
невежество навред се вихри.
Няма милост, нито прошка,
нали човешко е да се греши,
защо като мъртвешка брошка
омразата в душите ни трепти.
Защо за мъст сме винаги готови
без капка милосърдие дори
и ближния с дела сурови
раняваме до болка и сълзи.
Къде е любовта към Бога,
причастие в човешкото сърце,
къде е истинската обич
и за молитва сключени ръце.
И Бог не ще ни повече прости,
че от земни идоли възнесени
не виждаме зловещите беди
от волята "свободна" ни донесени.
Върнете си човешката порода,
частицата от Бога потърсете
в духа заложена е по природа,
приютете я и си простете.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
