ПРИЗНАНИЕ-АПЕЛ

Не мога повече да опрощавам

на никого и нищо - уморих се

от обидата натрупана се задушавам,

невежество навред се вихри.

Няма милост, нито прошка,

нали човешко е да се греши,

защо като мъртвешка брошка

омразата в душите ни трепти.

Защо за мъст сме винаги готови

без капка милосърдие дори

и ближния с дела сурови

раняваме до болка и сълзи.

Къде е любовта към Бога,

причастие в човешкото сърце,

къде е истинската обич

и за молитва сключени ръце.

И Бог не ще ни повече прости,

че от земни идоли възнесени

не виждаме зловещите беди

от волята "свободна" ни донесени.

Върнете си човешката порода,

частицата от Бога потърсете

в духа заложена е по природа,

приютете я и си простете.