Признанията на една не/простена жена
---
Прости, че с тебе бях без капка жажда
(той цялата ми жажда утоли)...
Но зная, че поискам ли прераждане,
от теб ще пия изворни води!
Недей си спомня дните ни безмълвни
(той всичките ми думи пресуши)...
Но в тихата ти обич ще покълнат
най-влюбени слова, щом грях простиш!
Прости, че виждах друг, а теб прегръщах
(той вплиташе в ръцете ми лъчи)...
Но истинското Слънце тук ме връща,
а сянката лика му заличи!
Прости, че се изгубих в сто посоки
(Небето и Земята той събра)...
Пропадах с мисълта "летя високо",
ти бе до мен, с надеждата да спра!
Прости сърцето ми, че бе студено
(туптя предълго с нестинарски плам)...
Но в този студ, с очи непроменени
направи ти за мене жертвен храм!
Сега съм тук! И с тъничка свещица
разтапям вледененото сърце.
Беднеех с друг! Ти ме превърна в жрица
с едно "Обичам те"... и с две ръце!
---
© Станислава All rights reserved.
