Dec 2, 2014, 7:48 AM

Призрачни останки

  Poetry
722 0 0
Погледни изящното небе
Погледни звездите
Вслушай се в своето сърце
Дето бие в гърдите

Какво ли ти казва то
с неравния с ритъм свой
Думи не изричащо
Залива с мисли кат порой

От бетон, море или открита лес
Човек възхищава се до днес
Чак сега дошла е свтлината
А са умрели през времената

Споделяме мечти
На останки призрачни

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Велинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...