May 3, 2015, 4:52 PM  

Призрачно видение

1.3K 0 17

 

Последният свидетел на живота
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието)
вълни високи километри
към тебе да прииждат.
Да скриват слънцето
със гриви бяла пяна
под огнените дъждове -
стрели безбройни
на страховития
до нереалност залез...
Кажи, нима не е красиво?
Завесата на този свят да спуснеш
и мъртвите да ръкопляскат.
Ужасна тръпка в костите засяда.
Вселената издава странен звук -
една огромна
и издута жаба...
Да видиш божие творение,
напълно как се сляга...!
Руините разсипани
под фантастичен похлупак.
Най-демоничното да тържествува.
Гневът на Другия - отсрещен Бряг.
Възкръснал за присъда гневна.
Върховен пристъп,
отвеждащ твоята душа
зад всичките химери.
Пространството огънато
в последен  знак...
мистично влизащ
през очите...
до дъното на крехкото ти аз.
Насладата си заслужава
тояжката от неизвестност.
Не, не мисли, а пожелавай -
дано се сбъдне видението ти докрай...
Светът ще си отмине,
а ти на своя Хребет -
самотен призрак
по пътя си неземен продължаваш...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Адажиото, че оцени!

    Мерси за този хубав коментар, Кръстина, както и че оцени текста ми!

    И за двете ви нека звучи:

    https://www.youtube.com/watch?v=BX4NuTwt1Ro
  • Многопластов философски стих, силно въздействащ и провокиращ размисли за доброто и злото, за престъплението и наказанието, за смирението и опрощението и най-вече за несъвършенството на
    човешката природа... Поздрави и от мен!
  • Не, намирам думи, за да ти благодаря, скъпа Ваня, за този невероятен коментар! Бих посъветвал всеки, който го прочете да обърне внимание на удивителния текст в приложения от теб линк, както и на филмовия материал с двучасово времетраене. Аз го включих и започва рядко увлекателно с изображенията на бутилката на Клайн и листа на Мьобиус, а така също с разсъжденията за когиталната реалност. Идеи, кореспондиращи с холографската вселена на Дейвид Бом и Карл Прибрам.

    Лека вечер и много нови успехи, ти желая!

    П.П. И нещо от мен:

    http://fresh-science.com/article_images/f1ad5de7f66d_E36D/Holografskata_Vselena-Maikal_Talbot.pdf
  • Благодаря ти, Сеси, за този хубав коментар и за оценяването на стиха ми!
    Трогнат съм!
    Този музикален поздрав е за теб.

    http://vbox7.com/play:11a59ecb
  • Твоят стих е като пренасяне през световете. Поздравления за майсторството, с което пишеш!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...