Призраци в нощта
ПРИЗРАЦИ В НОЩТА
Живеят като кораби,
закотвени в пристанища.
Капитаните им са жени,
а пасажерите - деца.
Котвите им,
от желязо по-тежат -
халка и хляб.
Стари, еднооки, морски вълци,
с око сълзящо и обърнато
към непознатото зад хоризонта.
Само нощем тихомълком
по вятъра платна опъват.
И бродят в призрачни пространства.
Като летящите холандци -
лунатични, волни, празни.
Търсят неоткрити острови
и нови светове.
Призори се връщат уморени
в своите пристанища.
Срещат рано делника в мъглата.
Със бои рисуват върху него
попътни ветрове, цветя и птици.
Но вместо пера,
по кожата растат бодли.
И сричат аксиоми
делнични и тежки -
че натаралежени не се обичат таралежите
и че "летящите холандци" не летят.
До следващата нощ,
когато пак ще бродят
из пространствата,
където непознатото зове.
Блуждаещи холандци без криле.
С бодли по раменете.
© Даша All rights reserved.
