Светлинка, след нея още,
прескачат по небесния простор.
В главата си силен и мощен,
печеля наужким поредния спор.
В боклука бутилките празни,
на обещанията ти приличат.
Лика ти паметта дразни.
Фалшиво щастие обличам.
Но никой опиат не помага,
няма толкова гъста мъгла.
Врата ми го мъка пристяга
и от очите изцежда тъга.
Винаги в мислите плуваш,
интимни случки и проблясъци.
повече от другите не струваш,
а поглъщаш ме в плаващи пясъци.
© Серафим Аянски All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
