Nov 8, 2014, 12:39 AM

Пробуждане 

  Poetry » Phylosophy
338 0 1

Хора, само дето не хъркате.

Живота тече, а вие ми бленувате.

Разбирам, спи ти се,

но когато си буден, поне будней.

Ако ще живееш – живей.

Никой друг не ще запей,

като вода се лей,

приятелю... живей!

Толкова ли е трудно?

Не се опитвай да бъдеш,

губиш се,

бъди и ще бъдеш,

умри и ще живееш,

виж и ще видиш,

оковите са твои.

Защо ги слагаш?

Уж искаш да си помагаш,

а страдаш и си го налагаш

махни ги вече, достатъчно си спал,

събуди се, достатъчно сънува.

Дишай и вирей,

бъди и живей!

© Петър Стоев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих, искаш да събудиш спящите наяве души! Ама с този творчески псевдоним направо ме разби...
Random works
: ??:??