Хора, само дето не хъркате.
Живота тече, а вие ми бленувате.
Разбирам, спи ти се,
но когато си буден, поне будней.
Ако ще живееш – живей.
Никой друг не ще запей,
като вода се лей,
приятелю... живей!
Толкова ли е трудно?
Не се опитвай да бъдеш,
губиш се,
бъди и ще бъдеш,
умри и ще живееш,
виж и ще видиш,
оковите са твои.
Защо ги слагаш?
Уж искаш да си помагаш,
а страдаш и си го налагаш
махни ги вече, достатъчно си спал,
събуди се, достатъчно сънува.
Дишай и вирей,
бъди и живей!
© Петър Стоев All rights reserved.