Jul 26, 2020, 7:55 AM

Пробуждане 

  Poetry
625 7 22

Когато небето целува морето,

с милиони искри то любовно трепти,

вълните екстазно примират,

прибоят в скалите утеха намира. 

 

Хоризонтът в безкрайност прелива,

слънчев лъч млечното утро отмива,

ято чайки - от къде ли се взели -

в броеница танцуват, към всемира поели.

 

Облак бял от водата изплува,

бризът с искрите трептящи флиртува,

денят оживял света поздравява,

старата нова надежда поредна нощ

                                         побеждава!

 

© П Антонова All rights reserved.

  1132  10  31 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, намерих го. Написала съм го на 1 юли през далечната 1998. Дори съм го публикувала тук. https://otkrovenia.com/bg/stihove/poslepis-az-i-aleksandyr-3 Явно е по-некадърно от твоето, защото има само един коментар и нито една оценка. Боже, боже, колко несправедливост има по този свят и в този сайт! Пепи, казах ти да си отпушиш чакрите, а не да изпушваш! 😃 Поне да ми беше благодарила за вдъхновението. И не лъжи, че не си го чела! Ти четеш всичко.
  • Иржи (Ирина Филипова) - 🤗 ❤️ Благодаря! Нека само красиви мигове да ни пробуждат и съпътстват, като изгревите!
  • И думите рисуват тая картина, която си поместила за Джулая, Пепи!И на двете места с голямо майсторство!
  • Джаки - Когато завърших "Мигът" и видях на Миночка "Като прелестна нимфа денят..." се опитах да ги свържа, но техн не успях. Така и не ми се отвори формата за публикуване. По-късно си спомних, че имам подобно, и го "изрових". И този път се намъчих, но поне успях.
    Благодаря ти!
  • Хубава морска картина, Пепи. Не съм почела, защото съм от скоро. Сега те поздравявам!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - пишеш на моя страница май, а не аз на твоя. Откакто го няма Ив... и някои други не ти пишат на страниците, се чудиш с кого да си чешеш логореята.
    На мен не ми трябва да ми се изхвърляш и доказваш, стига ми това, което показваш.
  • "Ивинявай, добре, че чета в оригинал. Повтарям - Пушкин избяга при превода.
    това не е превод на Пушкин, а спокойно може да се нарече "По Пушкин".
    Преводът на Венсан е по-добър." Това са думи от коментарите ти. Пепи, преводът на Венсан не е по-добър. Бих се радвала да чуя и неговото мнение по въпроса, надявам се поне той да бъде искрен. Но едва ли. Но не е мястото тук да обсъждаме това. Знам, че ще те разочаровам, но не се смятам за гениална. Нито в общоприетия смисъл, нито в битуващия в сайта, който е с отрицателни нюанси. Но в общоприетия смисъл почти се доближавам 😃 И представа си нямаш как умея да пиша! Четеш и не зацепваш! Отдръсти си малко чакрите и няма да си все ядосана и агресивна към мен. Аз съм добро момиче! 😃 И ти помагам много. Кажи поне едно "благодаря"! Спирам.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) не ми приписвай твои думи! Само написах тогава, че елшата е широколистно дърво, е не елхова горичка, и няма как елшак да се зеленее зимата в студа.
    Права си, не всички са гениални като теб, на твое място и на мен щеше да ми писне тука сред такива като мене.
    Дори ми е съвестно (за което сърдечно ти благодаря), че губиш от гениалното си време с мене...
  • Бла-бла. Стихотворението ти е слабо и ти го знаеш. Как може да приемаш хвалебствия при това положение, не знам. Но не би трябвало да се учудвам. Ти ми каза, че не ставам за преводач под един превод, който никой друг в сайта, освен Майстора, може би, не би могъл да направи по-добре. И каза, че другият, нескопосан и многословен, е по-добър. Най-малкото, което би могла да очакваш от мен, е поне да съм искрена по отношение на доста посредственото ти творчество. Казах ти мнението си. Виждам, че си поласкана от това, че не те смятам за гениална 😃 😃 😃 Похвална проява на скромност!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - ти си търси логика в поезията! А тя е игра на въображението и възприятията, иначе щеше да е наука, а не творчество.
  • Пепи, и аз имам подобен образ, затова ми направи впечатление – при мен вълните или морето целуват брега, вече не помня. Сигурно не съм била доволна от това, което съм написала, иначе щях поне да помня откъде е. Но със сигурност е по-добро от вашите две, поне е логично. Но нейсе, чукча не може да пише, може само да търси под вола теле у други автори и да се мисли за редактор. Извинявай за откровеността, но понякога ми писва. Спирам дотук, за да не изляза от добрия тон. Има много стойностни неща в сайта, които си заслужават коментари, да не отнемаме пространството на другите, които го заслужават.
  • Преди 2 години, когато съм го писала, още не съм била гениална
  • Да, видях го и дори го коментирах. Започвам да се обърквам кое стихотворение чие е 😃 Люде добри, колеги, пишете гениално, за да ви различават един от друг! 😃
  • "Юлско чакано утро, ти отново дойде,
    родено от целувката страстна
    на небето с пенливото Черното море."
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/yulsko-utro-11
  • Не знам, морето си е там, небето си е там – състояние. Ако беше – морето/вълните целуват брега, повече щеше да ми прилича на целувка, защото има движение. Но и така може – движението е относително. Няма да се заяждам и да ти казвам, ами да беше написала – мъглата целува морето и си тръгва или нещо подобно. 😃
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - миг преди изгрева, и сутрешната мъгла да се стопи, и хоризонтът в мъглата се размива и топи.

    "Беше през едно юлско утро,
    Аз търсех любовта,
    Зареден със силата на новоизгряващия ден
    И красивото слънце.
    При звуците на първата пойна птичка
    Тръгнах към дома,
    Оставяйки бурите и мрака зад себе си
    И поемайки по свой собствен път."
    Заради този миг хората ходят на Джулая
  • Не ми стана много ясно как небето целува морето.
  • di_t (T.Енчева) - благодаря ти, Ди_ !
  • Красиво!
  • Ники, Марианке - блггодаря!

    Стойчо, я какви красиви редчета съм пробудила в теб! Благодаря ти!
  • Ах,тези топли акварели
    в които мечтите плуват...
    Тогава те са оживели
    в прегръдката на лунна лагуна!
  • Пепи много е хубаво и толкова живо!
    Наистина се пробудих от тези магични картини!
    Браво!
Random works
: ??:??